Постинг
21.09.2022 18:16 -
С тези думи на великия Захарий поздравявам безродните путински памперси
"Като народ ние можем да се гордеем, че всичките ни народни деятели винаги са биле против официална Русия. Никога те не са апелирали за съюз с нея, защото са знаели, че руский камшик боли повече от турския".
Русчук, 1 март 1886
Русчук, 1 март 1886
Следващ постинг
Предишен постинг
Мунчо....
"Мунчо, като чу заповедта, завъртя глава още по-страшно, с широко изпулени очи, дето се изражаваше тъп страх.
- Руссиян! - извика той разтреперан и сочеше чардака, дето беше отишъл дяконът. Па за да не го принудят пак, той закрачи бързо към противоположната страна.
- Руссиян! Какво е туй нещо Руссиян?
- Таласъм, ваше преподобие - добави отец Гедеон."
"Той го наричаше "Руссиан", неизвестно добре защо. Из най-напред се уплаши от него на чардака, нея нощ, по-после привикна на Огнянова, който посещаваше често манастира. Той се пулеше в него и не сваляше очи; считаше го свой покровител. Когато го обиждаха манастирските ратаи, той ги заплашваше с Руссиана:
"Ждъ кажа на Русссиана, и вассс да заколи!" И търкаше пръста на гърлото си. "
Ех, поете...
цитирай"Мунчо, като чу заповедта, завъртя глава още по-страшно, с широко изпулени очи, дето се изражаваше тъп страх.
- Руссиян! - извика той разтреперан и сочеше чардака, дето беше отишъл дяконът. Па за да не го принудят пак, той закрачи бързо към противоположната страна.
- Руссиян! Какво е туй нещо Руссиян?
- Таласъм, ваше преподобие - добави отец Гедеон."
"Той го наричаше "Руссиан", неизвестно добре защо. Из най-напред се уплаши от него на чардака, нея нощ, по-после привикна на Огнянова, който посещаваше често манастира. Той се пулеше в него и не сваляше очи; считаше го свой покровител. Когато го обиждаха манастирските ратаи, той ги заплашваше с Руссиана:
"Ждъ кажа на Русссиана, и вассс да заколи!" И търкаше пръста на гърлото си. "
Ех, поете...
Да, всъщност дядо Вазов е искал да каже, че само лудите обичат Русия😇
цитирайradostinaprassa написа:
Да, всъщност дядо Вазов е искал да каже, че само лудите обичат Русия
I
Бях — малък аз, но още помня:
във стаята ни бедна, скромна
висеше образ завехтел
до божата света икона.
Над него имаше корона,
под него пък — двуглав орел[1].
И често майка ми тогази
ме вдигаше да видя ази
отблизо тоз лик свят и стар
и нежно думаше ми: „Чадо,
целуни тоя хубав дядо,
целуни българския цар!“
И оттогаз го аз обикнах.
Кога на възраст попристигнах,
от моя тейко аз узнах,
че руский цар родей се с нази,
че турците той гони, мрази,
че той ще ни спаси от тях.
Кога ни псуваше тиранът,
„Московци!“ — викаше ни с гняв.
Разбрах, че тейко беше прав.
И вярвах, че да ни отбранят,
ще хвъркнат бърже къмто нас,
все колчем плачехме със глас.
II
И тъй отрано с таз идея,
с таз вяра хванах да живея.
И чакам аз, за мъст готов,
и целият народ ми чака,
кога в теглото и във мрака
да чуем руский силен зов.
И чакаме… тъй както роба
на мъка си последний час,
тъй както Лазар чака в гроба
да чуй гласа на своя спас!
Навред, де чуват се въздишки,
де сълзи ронят се вдовишки,
де тежки железа дрънчат
и дето кървите течат,
и дето има мъченици,
и обезчестени девици,
и бедни, голи сироти,
и окървавени бащи,
и черкви, села развалени,
и пълни с кокали полени —
при Тунджа, Тимок и при Вит;
вред, дето робът жаловит
към север горестно поглежда,
вред, дето грей една надежда,
вред, дето пълно е с тъга,
навред, по всичка България,
една се дума чуй сега,
един стон, един глас: Русия!
А бе нали ти показах стихотворението На руските воини! То е важното, не тия дивотии. Бил е тъп, вярвал е на руснаците, но е прогледнал.
цитирайradostinaprassa написа:
А бе нали ти показах стихотворението На руските воини! То е важното, не тия дивотии. Бил е тъп, вярвал е на руснаците, но е прогледнал.
Кога си ми го показал? Нещо сънуваш.
От другия си блог ти го показах. Ти си русороб, нали знаеш?
цитирай